Най-ценното в актьорската професия е опознаването на човешката душа. Това каза в интервю за БТА актьорът Ивайло Захариев, който беше ръководител на работилница с млади актьори по време на Националния фестивал на детско-юношеското театрално изкуство „Театрални искри“ в Казанлък. Това опознаване на човешката душа дава възможност на всеки един от нас в живота извън сцената да разбере по-добре мотивите на другия, да му влезе в положение и да ми помогне. Смятам, че театърът, независимо дали си от страната на актьорите, или на публиката, прави хората по-добри и в това е неговият смисъл, каза той. 

Ивайло Захариев разказа, че любовта към театралното изкуство се е зародила в него още в ученическите му години.

„Учейки в училище, където имаше клас по актьорско майсторство, започнах да се интересувам какво представлява това да си актьор, какво представлява това да играеш роля и разбрах, че се корени в това да научаваш все повече за човешкото, за човека в неговата същност и това ми беше толкова любопитно, че исках да продължавам да дълбая в тази посока“, разказа той. Захариев допълни, че театърът е това човек да се поставя в различни обстоятелства така, че да разкаже една история по интересен начин.

Актьорът посочи, че за всяка роля се подготвя по различен начин, но това със сигурност всеки път изисква много четене. Задължително е да вникнеш в това, което разказва авторът, да знаеш какво се случва покрай героя. „Много е важно актьорите да познаваме както епохата, така и ситуацията, в която е поставен персонажът. Добре е да се разгледа дори бита на времето, в което е живял, любопитно е да се потърсят например характерни жаргони“, обясни той. 

Според Ивайло Захариев отрицателният персонаж е „много вкусен за актьора, защото може да се развихри и да направи най-различни неща, с които да изненада публиката“. Положителният персонаж от своя страна е труден с това, че трябва да бъде праволинеен, да не постъпва по грешен начин и да представлява някакъв идеал.

„Когато добрият персонаж е поставен в трудни ситуации, за актьора е много рисковано да го изиграе сякаш има някаква задна мисъл. Той трябва да бъде задължително искрен и именно от там идва трудността“, каза Захариев. „Не мога да степенувам коя е най-трудната ми роля, играл съм различни роли, които са изисквали различно време и различно количество работа, но във всичките ми роли съм вложил себе си, свързани са с мен и съм ги изживял“, коментира още той. Актьорът подчерта, че никога не е мислил, че има малки роли. Има роли, в които си за кратко време пред камера или на сцена, но никога не съм ги определял като малки и подхождам сериозно към всяка от тях, посочи той. 

Ивайло Захариев смята, че актьорът не трябва да допуска публиката да се замисли за работата му зад кулисите. „Ние актьорите се опитваме да изиграем всичко с лекота, да изглежда все едно това е най-нормалното нещо човек да направи, за да може публиката да се наслади на театъра. Ако тя не усети друго, значи сме си свършили работата“, каза той. 

Захариев разказа, че е имал много интересни ситуации в работата си. „Сещам се например за едно турне, правим две поредни представления. Една от репликите ми към колега на сцената е „Ти къде беше снощи?“. Всъщност предишната вечер ние сме пътували в един бус с екипа и сме имали много забавни моменти. Неговият отговор е „Ти наистина ли ме питаш къде бях снощи?“. В този момент и двамата не издържахме и се разсмяхме. Публиката, разбира се, не разбра на какво се смеем, но това са много специални за мен моменти и си ги спомням, защото са едновременно част от живота извън сцената и от този по време на игра. 

Актьорът каза още, че оценява желанието на организаторите на „Театрални искри“ да запалят любовта към това изкуство. Той изрази надежда да е допринесъл за това дело. „Мисля, че театърът много помага за личностното изграждане на всеки човек и дори да не се занимава чисто професионално, то поне може да се научи на неща, които да са му от полза във всяка една сфера на живота“, отбеляза Ивайло Захариев.